Проф. Пламен Павлов: Трети март е една от най-знаковите дати в хилядолетната ни история
Проф. Пламен Павлов
Изпълват се 146 години от възкресяването на българската държавност след пет века непозната власт. Ние скъсваме с едно 5-вековно иго, както му споделят нашите прародители. Неслучайно и за Ботев, и за Левски, и за Раковски, и за Вазов - става дума за тирания, т.е. за неравенство ”, съобщи историкът.
Дори и след прословутите промени от средата на XIX в. неравноправието и беззаконието в Османска Турция дават задоволително учредения на българите да дефинират своето състояние точно по този метод. Затова и днешните разногласия на тази тематика са лишени от всевъзможен смисъл.
Руско-турската война от 1877–1878 година – освободителна за българската нация, провокира освен възторзи, само че и спорни оценки.
Те слагат под подозрение не значимостта на историческите събития, а нормалните мантри за „ дядо Иван “, „ славянско “ и/ или „ православно приятелство “, „ дружба “ и така нататък
Резервите към патетиката на предишното са обясними – ясно е, че една Велика мощ не стартира война единствено от хуманни подбуди… Разбира се, водещи са геополитическите ползи на Руската империя. Това обаче не изключва деянията на взаимност към българите в разнообразни пластове на съветското общество, образците на човешка съпричастност и достойнство.
Нека се освободим от страстите и си спомним за Освободителната война, за най-яркия резултат на българската национална гражданска война, „ морална и с оръжие “…
Кървавото потушаване на Априлското въстание както в никакъв случай до тогава слага „ Българския въпрос “ пред международното публично мнение.
Глас в отбрана на българите издигат най-светлите мозъци на епохата: Юго, Достоевски, Толстой, Дарвин, Гарибалди, Менделеев...
Този път Великите сили не могат да загърбят българската идея. След неуспеха на авторитетната посланическа конференция в турската столица в края на 1876 година остава само пътят на войната.
Как стартира войната
Тя е оповестена на 12/24 април 1877 година с манифест на съветския император Александър II.
На 10/22 юни елементи от корпуса на ген. Цимерман стъпват на българска земя при гр. Мачин в Северна Добруджа (днес в Румъния), посрещна ти възторжено от локалните българи.
Главният удар е при Свищов на 15/27 юни, осъществен от ген. Драгомиров. Основните съветски сили, командвани от великия княз Николай Николаевич, са проведени в три отряда.
В предния отпред с ген. Гурко влиза и Българското опълчение.
С бърз марш Гурко освобождава остарялата столица Търново, минава Балкана и овладява Казанлък, Стара и Нова Загора.
Уви, този самоуверен рейд не е подсигурен във военностратегически проект.
В Тракия са трансферирани турски сили, които уверено превъзхождат съветските.
В тежките боеве при Стара Загора опълченците демонстрират невероятна смелост, само че са принудени да се отдръпват.
Мирното население на града е подложено на всеобщо изтребване, което още веднъж показва варварската природа на Османската империя.
Руските и българските бойци би трябвало непременно да удържат прохода Шипка, където сред 9/21 и 13/25 август 1877 година се води най-драматичното стълкновение в цялата война.
Едва 5 000 руси и българи, останали съвсем без боеприпаси, отблъскват офанзивите на 40-хилядната войска на Сюлейман паша.
Иван Вазов обезсмърти епохалната борба. Дали щяхме да притежаваме памет за цената на Свободата, в случай че не беше мощта на поетичното слово?!…
Грешки на съветското командване са причина за друга огромна драма – Плевен, трансфорат в непревземаема цитадела от Осман паша. При безрезултатните офанзиви са дадени хиляди жертви.
Преминалият в Североизточна България Сюлейман прави опит да настъпи към Търново и Плевен, само че е спрян в боевете при Елена и Златарица. Благодарение на опитния пълководец ген. Тотлебен Плевен пада (16/28 ноември 1877), а съветското нахлуване се възобновява с нова мощ.
В условия на жестоката зима Гурко минава Стара планина и освобождава София (23 декември 1877/4 януари 1878). Централната турска формация на Вейсел паша е разгромена при Шипка и Шейново, след което падат Пловдив и Одрин (14/26 януари).
Заплаха надвисва над самия Цариград и турското държавно управление обезверено желае помирение.
На 19 февруари/3 март 1878 година е подписан историческият Санстефански кротичък контракт.
България е на прага на своята чакана от епохи свобода…
Във войната вземат присъединяване както руси, българи, румънци, по този начин и бойци от влизащите в състава на Руската империя страни Украйна, Беларус, Полша, Финландия и други страни и нации.
Намесата на Сърбия във войната обаче напълно не е безкористна – завладени са български земи и градове (Ниш, Бела Паланка, Пирот и др.), декларирани са искания даже към Видин и София!
Не може да не се засегне един от най-неверните легенди – че сме освободени „ безплатно “!
Участието на самите българи във войната е значимо като човешки капацитет, и освен! Наред с Опълчението работят доброволчески отряди, както и така наречен национални милиции, основани в най-невралгичните точки – Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево. В някои случаи те наброяват над хиляда души, водят битка с башибозушки банди, обезпечават публичния ред.
Важна е ролята и на „ националните горски чети “ под командата на „ вехтите войводи “ Панайот Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и други
Благодарение на тях и на българските разузнавачи, съветското командване има по-пълна информация за балканските проходи от турското командване! В разгара на войната в забележителна степен снабдяването на съветската войска с храни и фураж е обезпечавано от българските селища.
Естествено, българското присъединяване не трябва да води до омаловажаване на ролята на съветската войска.
Трябва да отдадем дължимото и на император Александър IІ, който, за разлика от предшествениците си, е модернизатор, наименуван „ Цар Освободител “ от самите руси поради анулацията на крепостното право.
За него тази война би трябвало да покаже, че империята, схващана като „ тъмница [затвор] на народите “, може да носи... независимост! Разбира се, Русия не се отхвърля от концепцията да сътвори българска страна, която да съществува в орбитата на нейните геополитически ползи.
И въпреки всичко, единствено след броени години младият български политически хайлайф генерира воля да отхвърли непознатата интервенция.
Това става макар злополучните последствия от Берлинския конгрес от лятото на 1878 година, с чиито решения изконни български земи остават или попадат под непозната власт.
Освободителната война е върхов израз на единството на българската нация. От записалите се в Опълчението над 7 000 доброволци към хиляда са от днешна Македония, стотици са българите от Бесарабия и Румъния, от Добруджа и Поморавието.
По справедливи причини най-много са опълченците от градовете и селищата от двете страни на Стара планина – от тези места, където е най-силна комитетската мрежа на Васил Левски, където са огнищата на Априлското въстание.
Единството на българската нация е изрично изразено и с „ адресите “ на общините от цялата българска земя, изключително от Македония, Поморавието и Добруджа, до Великите сили. Затова не трябва да забравяме, че войната от 1877–1878 година носи независимост единствено на част от българския народ… Изконно български области като Македония и Източна Тракия остават под турска власт, Северна Добруджа и Поморавието са дадени надлежно на Румъния и Сърбия.
Сто и четиридесет години след Освобождението на България знак на тази грандиозна смяна, довела до възкръсването на българската държавност, си остава Трети март.
За генерации българи идеалът за Санстефанска България е теория за национално обединяване, „ Българската фантазия “, която ни е водила към бъдещето, за която са проляти реки от българска кръв. Само след седем години неукрепналата още българска страна реализира Съединението и отблъсква сръбската експанзия.
Нека си спомним, че в границите на четвърт век България ускорено модернизира своята стопанска система, просвета, обучение, войска...
Сто и четиридесет и шест години след завръщането на България на политическата карта Трети март се нуждае от осмисляне – като народен празник, само че и като народен Ден за размисъл – кои сме, за какво сме такива, какви би трябвало да бъдем.
